История
На мястото на днешния град е съществувало тракийско селище, от което са останали долмени и могилни некрополи. Според братя Шкорпил тук се е намирала римската крайпътна станция Утсургас. Днешният град Малко Търново е възникнал към края на XVI и началото на XVII век, най-вероятно от преселници от околните колиби и по-малки села, заселили се около извора Големия врис. Според някои името на селището се обяснява с изобилието на бодлив трън по тези места. Първоначалното Тръново се е видоизменило на Търново, а за да се отличава от старата българска столица, му прибавили „Малко“. Първи сведения за града от по-ново време дава Г. Енсхолм, участник в похода на Дибич Забалкански през руско-турската война от 1828-1829 г. В книгата си „Бележки за градовете оттатък Балкана“ той твърди, че градът имал 3500 жители, които се занимавали главно с овцевъдство и свързаните с него занаяти – абаджийство, терзийство, кожарство, мутафчийство, джелепство.
През втората половина на XIX век Малко Търново бил хубав и богат град с население от близо 8000 жители – българи. Българският дух, обичаи и традиции ревностно се поддържали. В началота на ХIХ век е открито първото килийно училище, през 40-те години е създадено светско училище, а към 1875 г. – и девическо. През 1902 г. в града е открит салон за театрални представления. След Берлинския договор, последвал Руско-турската освободителна война Малко Търново остава в пределите на Османската империя. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) тук е околийският революционен комитет, а изтъкнати негови ръководители са Стефан Добрев, Райко Петров, Лефтер Мечев, Дико Джелепов и др. След жестокия погром на въстанието, около 5000 малкотърновчани били принудени да напуснат своя роден край. Градът отхвърля чуждата власт през 1913 г.
Ден на града
Признание за Странджанския край, за района на Малко Търново, за града и неговите околности, принадлежащо на писателя, публициста и общественик Петко Росен. Прави го непосредствено след освобождението на района 1913г. в един от пътеписите си, посветен на прелестите на планината и град Малко Търново. За това и днес, толкова години от паметния ден – 25 октомври 1913г., когато по тези земи е възстановена държавността на Отечеството ни, ние не искаме да бъде забравена историята , написана чрез достойните дела на предците ни.
Отбелязвайки 25 октомври като ден на възстановената българска държавност през 1913г. в Малко Търново и Малкотърновския край, това по своему е едно „завръщане към Странджа“, за да проверим себе си -доколко познаваме и оценяваме историческата си съдба. И ако тя има нещо много достойно за начало, то това са имената на първостроителите на новата власт, след подписания през месец октомври 1913 „Акт“ от турска и българска страна за присъединяване на Малко Търново и Малкотърновския край към пределите на Царство България.
За това нека в този ден да си спомним имената на първите: Васил Ненчов, Тодор Милков, Иван Дяков, Иван Берберов, Райко Петров, Георги Мешков, Иван Стамболиев, Жельо Бурилков; на свещениците: поп Сава Шаренков, отец Изидор, отец Иван Гаруфалов.
Има историческа памет, пред която сме длъжни да снемем всякакви съображения и пристрастия в името на обичта към Отечеството, което започва от тук – планината на древните траки, от прогласа в песента комитска: „Веднъж българско да стане, български съдия да съди…“- из статията „Най – българския край“ на Георги Цъгов /в. Странджа бр. 61-62 м. септември/
Културна програма 2024г.
Община Малко Търново с гордост представя своята културна програма за 2024 година. Тази програма е основана на идеята за насърчаване на културното наследство, разнообразието и иновациите в областта на изкуството. Програмата се стреми да задоволи различните вкусове и интереси на нашата общност, като предлага богато разнообразие от събития и активности.
