Южно от с. Граматиково, на около 6-7 километра над река Велека, в местността Влахов дол, се намира Голямaтa Аязма – най-старото и тачено аязмо на Св. Св. Константин и Елена. Това е най-святото за нестинарите място. Наричат го Родината – мястото, откъдето са се разселили нестинарите, което било свещено за влизане в огън и на чиято поляна са играли първите нестинари.

Преди десетилетия хòра от 5 странджански села (Граматиково, Сливарово, Кондолово, Българи и Кости) тръгвали на нестинарско шествие в последната неделя през Костадинският месец май, за да се съберат при Голямата Аязма. Стигали дотам танцувайки, а пътя им на отиване никога не съвпадал с този на връщане – извършвали свещеното движение в кръг, обратно на слънчевото движение. Легенда разказва, че денят на шествието по мистериозен начин бил свързан с езическите времена – на същия ден ставало "откриването" на аязмите, т.е. свещените извори започвали да текат.

Според нестинарите там се е зародила вярата в двамата светци и огнената обредност – на това място според древна легенда светците били намерени мъртви. Там Костадин е проговорил на хората да стъкмят голям огън и да тъпчат в жаравата му. Съществувало е селище, от което нестинарите са се разселили по другите села и заради това в техните представи това е Родината. Всяка година те се завръщат и правят общ панагир. В тая нестинарска Светая Светих всяко село има своя олтар – одърче. Пет са одърчетата, пет са и нестинарските шествия, идващи от различни посоки в планината, пет тъпана думкат, пет гайди захващат нестинарската...

И тази година, на 28 май /неделя/ петте нестинарски шествия осъществиха един от най важните си обряди. Хората от всяко село, съпроводени от тъпана и гайдата и водени от нестинарите поставиха на одърчетата си иконите след смиването им с аязменска вода, обредните хлябове, кърпи и дарове.