Признание за Странджанския край, за района на Малко Търново, за града и неговите околности, принадлежащо на писателя, публициста и общественик Петко Росен. Прави го непосредствено след освобождението на района 1913г. в един от пътеписите си, посветен на прелестите на планината и град Малко Търново. За това и днес, толкова години от паметния ден - 25 октомври 1913г., когато по тези земи е възстановена държавността на Отечеството ни, ние не искаме да бъде забравена историята , написана чрез достойните дела на предците ни.

Отбелязвайки 25 октомври като ден на възстановената българска държавност през 1913г. в Малко Търново и Малкотърновския край, това по своему е едно "завръщане към Странджа", за да проверим себе си -доколко познаваме и оценяваме историческата си съдба. И ако тя има нещо много достойно за начало, то това са имената на първостроителите на новата власт, след подписания през месец октомври 1913 "Акт" от турска и българска страна за присъединяване на Малко Търново и Малкотърновския край към пределите на Царство България. За това нека в този ден да си спомним имената на първите: Васил Ненчов, Тодор Милков, Иван Дяков, Иван Берберов, Райко Петров, Георги Мешков, Иван Стамболиев, Жельо Бурилков; на свещениците: поп Сава Шаренков, отец Изидор, отец Иван Гаруфалов. Има историческа памет, пред която сме длъжни да снемем всякакви съображения и пристрастия в името на обичта към Отечеството, което започва от тук - планината на древните траки, от прогласа в песента комитска: "Веднъж българско да стане, български съдия да съди..." из статията "Най - българския край" на Георги Цъгов /в. Странджа бр. 61-62 м. септември/